Jan 31, 2008, 7:39 AM

В памет на Боби!

  Poetry
918 0 1

В памет на Боби

Твърде млад, за да те няма,
смъртта насила те отне,
а болката е толкова голяма -
животът се превърна в драма!

Остави в нашите сърца
незапълнима празнота!
Сълзи се стичат от нашите очи,
но ти си там - отиде си!

Не можем времето да върнем,
за миг дори да те прегърнем
и да ти изкрещим:
“Не си отивай - Остани!”


Слънцето залезе във твойте очи,
звездите веч не светят, угаснаха сами!
Ръцете са студени, превърнали се в лед,
само огън тлее - приятелство во век!

Ти си в рая, там далече
няма да те има нивга вече…
Но очите просълзени
и душите наранени

силно викат в тишината,
но ти мълчиш във празнината…
Помни завинаги най-важното нещо:
Обичаме те, Боби, най-горещо! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много съжалявам за приятеля ти ... иначе стихотворението е за 6 !

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...