В памет на брат ми
Сърцето ми, от мъка свито,
трепери и мълчи.
Мълчи, не пита що е скрито
в онези, най-горчивите сълзи.
Не пита кой, защо и как остави
един живот неизживян.
Не пита как боли да чакаш и да спираш
пред всеки път неизвървян.
И хиляди мечти несбъднати остават
да напомят за това,
как отиде си и думичка не каза,
след себе си остави само мрак и тишина.
Сърцето ми, от мъка свито,
трепери само и мълчи,
а мъката, във него скрита,
не стихва и не спира да боли.
© Милена Иванова All rights reserved.
