В памет на един велик обикновен човек!
Отне живот на майка тъй любяща,
открадна я от мила дъщеря,
от син, и тя веч никога не ще да види
усмивките на двете си деца!
Отмъкна я от рожбите ù плахи,
от свят жесток, и сив, и груб,
от свят, изпълнен с хиляди заплахи,
но въпреки това красив кат' никой друг!
Една учителка остава най-любима
във паметта на всеки ученик,
една-едничка - тя незаменима -
един обикновен човек, по своему велик!
Очите ни поглеждат днес със мъка
към снимка на една добра жена -
и тя във миг тъй бърз си тръгна,
без право на последни си слова!
А ти, убиецо, напред пак как ще тръгнеш?
Как ще запалиш пак в сърцето плам?
Не можеш времето назад да върнеш -
от днес срещу света си сам!
Отне живота ù, отведе майка им,
учителката най-любима на класа,
отне приятелката, отне съпругата...
ний знаем, че не свършва тук света,
ала кажи - как ще живееш с мисълта,
че чужд живот невинен си погубил...
а твоят собствен смисъл е изгубил!?
[ Стихотворението е посветено на г-жа Снежа Стефанова, преподавател в НАГ Габрово, убита от бивш свой ученик. Не я познавах лично, но чух много за нея и почувствах историята близка, и така просто го написах... Почивайте в мир, госпожо Стефанова! ]
© Любимата All rights reserved.
