България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради
и баби със потракващо чене,
стопени в Ленинградските блокади
на всеки нов - безсмислен кабинет.
Изгнаници забегнали във странство,
продали се за къшей лъскав хляб,
със гузна съвест (сякаш след пиянство)
родина търсят със инстинкт на сляп. ...