28.12.2014 г., 22:27

В памет на Родината

1.5K 2 29

 

България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.

По улиците старци белобради
и баби със потракващо чене,
стопени в Ленинградските блокади
на всеки нов - безсмислен кабинет.

Изгнаници забегнали във странство,
продали се за  къшей лъскав хляб,
със гузна съвест (сякаш след пиянство)
родина търсят със инстинкт на сляп.

Умиращи села с ята от врани,
кръжащи над пустееща земя.
Лозя (със плевели) - недообрани.
Обезлюдявана умишлено страна.

Страна на Левски - с гроб в полето голо.
Страна на Ботев - мъртвият Поет.
Убит от свои под върха на вола -
предателство достойно за сюжет.

И плачеш, Майко моя, за възпяване.
Сравнима със Израиля си ти.
Но в бъдещето твое днес не вярваме.
То некролог е върху хоризонта сив.

България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вдъхновяващо и актуално!!!
    Поздравления!
  • Въздействащо и актуално! Актуално в едно "съвремие"... Две години по-късно е все така актуално! Защо ли ми се струва, че всичко, което се случва е като някаква смешна карикатура, рисувана от извънземно в някой минал век. Кога ще поемем сами съдбата си? Струва ми се, че младостта е именно тук, защото се бори. Нека не остаряваме, аз съм обнадеждена... Поне аз оставам тук...
  • "Страна на Левски - с гроб в полето голо.
    Страна на Ботев - мъртвият Поет.
    Убит от свои под върха на вола -
    предателство достойно за сюжет."

    "Възкръсването идва след Разпятие.
    И бъдещето ще го потвърди..."

    Тъжната картина я виждам отдавна у нас!
    И написаното от теб в тоя стих го потвърждава!
    Дано да съм лош пророк, но това ни чака!
    Държава от старци-болни и недъгави -
    у нас, а децата ни - по чужбина, търсещи и
    намиращи своето бъдеще там!!!
    Заличаваме се като нация!
    Децата ми са - едните от 6г.,
    а другите от 3г. навън!
    А аз тук съм в очакване -
    и сега ще говоря
    с дъщеря ми в Нейпълс.
    Дните и нощите ми се объркаха!
    Розовите сънища също ги няма!...

    Народ с история, традиции и слава -
    се разпиля!!!
    Ще имаме - премиери, президенти
    от тия, които гласуват под строй!
    И ако не се опомним и вдигнем -
    няма как да променим нещата и
    предстоящата си история!!!
    Без преврат и кръв -
    доказано е във времето -
    няма промяна!!!

    Вдъхновяващ и зареждащ ден, ти пожелавам, Младене!
  • Мерси за високата оценка, Ванина, както и за този хубав коментар!

    Явно прабългарите на Аспарух са били по-умни от днешните българи.
    Изминали са хиляди километри и са отвоювали това райско кътче земя.
    Защото ако нещо на планетата трябва да се нарече Едем, то това е тази земя, на която сме родени. Сега ние оставихме да ни управляват хора, които в един недалечен ден ще ни лишат напълно от нея. Единият от начините е вече виден - принуждаване към масова емиграция по икономически причини /в Аушвиц трудно се живее - особено за младите/.
    Ще видим какъв ще е и вторият им начин за обезлюдяване на страната. Може би сега мъдрят подробностите около него. На Някого и за Нещо му трябва тази територия, но без населението й. И виждаме, че Той прилага, твърде успешно, своя алгоритъм за обезлюдяване.

    Сърдечен поздрав!
  • "Умиращи села с ята от врани,
    кръжащи над пустееща земя.
    Лозя (със плевели) - недообрани.
    Обезлюдявана умишлено страна."...И все пак имаме една красива Земя, която грее в разнообразност, в умишлено осиротяла държава.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...