В плитчините
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво,
а денят ме ограбваше като пират.
Изтънели, мечтите ми в трюма се криеха
и сънуваха принца богат.
Вън вълните размахваха саби наточени,
острозъби скали се заканваха пак.
И се питах със страх във реката да скоча ли
или в слепия вътрешен мрак.
В плитчините наивно потърсих спасение.
А животът ми бе за дълбоко роден.
Като риба на сухо съм, за съжаление,
но това бе избрано от мен.
2010 г.
Стихотворението е участник в сборника "Разноезичие", в който авторите развиват тема с общо начало и дават воля на творческия си експеримент.
© Мария Панайотова All rights reserved.
