В подгъва на времето
Във подгъва на времето пришити,
са дните ми, откакто се родих.
Приличат на зърна незряло жито,
което Господ в шепите държи.
А аз вървя след ралото и сея
из гънките на рохката бразда.
Приспивам ги и пея да узреят
в съцветия от живи семена.
Дълбока оран – спорна, благодатна.
Засявам обич в жаден чернозем.
Земята е изпръхнала от вятър
и чака дъжд от облака над мен.
Вървя и сея. Сея и се моля.
От зърното ми ято се роди.
Това е състояние на полет -
след рало и след Господ да вървиш.
© Павлина All rights reserved.
