В пожара на любовта
Сърцата ни от любов изгарят,
знаем - няма по-щастлив пожар.
Вълшебното "обичам те" повтарят,
живото чувство е безценен дар.
Вратите си Вселената отваря,
прегърнати души приветства тя.
Повеждам те със мен в безкрая,
да пием от изворите светлина.
Ще вярвам до последния си миг -
ти си тази, която излъчва обичта.
Докосвам с устни нежния ти лик
и пламват в нас всички небеса.
В очите ни днес искри блестят,
а времето загубва своя смисъл.
Мечтите ни с теб устремно летят,
"Светът е обич" е вярната мисъл.
© Васил Георгиев All rights reserved.
