westlife (Камелия Кацарска)
70 48
Nov 9, 2009, 1:08 PM

В полунощ 

  Poetry » White poetry
909 1 7

Боли почти като смъртта

със нажежена бяла болка

не се обичаме нали съдба

ти взе ми всичко без упойка

открадна ми дори душата

и тя е в постоянен сън

не схващаш май нещата

остави ме да свърша отведнъж

дори не можех да въздъхна

последно сбогом към света

от острите ти нокти тръпна

от ледения дъх летя

защо ме мразиш персонално

нали си безпристрастен съдия

а душиш същността ми постоянно

и ми пречупи всичките крила

с които някога летейки

постигах свойте мечти

сега останаха разсейки

от твойте безмилостни лъжи

че съдница еднаква си за всички

но не към мене няма капка жал

и с мен се случват нелогични

неща и цяла ме затрупваш в кал

ще ме погребваш вероятно

но аз не искам да се дам

дори за тебе да е непонятно

животът ми не е от тебе дар

един единствен ми държи живота

и само той над мене бди,

но май не съм научила урока

накрая всичко свършва със сълзи

изглежда цялата вселена

се грижи да не съм сама,

та то не бяха болести измислени

та то не бяха със лъжливи имена

на ангели на божества

а ти... ти даже знак не даде

че нещо трябва да се промени

и мен повлече ме цунами

потъвах в бясните вълни

и как жестоко си се давех

ръка поне да бе протегнала за мен

и само тебе благославях

не вярвам в теб не вярваш в мен

но всяко нещо има си начало

сега ще бъдеш безпристрастен съдия

защото ми дължиш живота отначало

със всичките му правилни неща

ще ми възвърнеш и късмет и радост

ще ми възвърнеш мойта си любов

и ще премахнеш в мене всяка слабост

да бъда себе си а не страхлив робот

това е всичко мисля да приключвам

надявам се разбрала си добре

не съм ти забавление бездушно

и престани аз имам тупкащо сърце 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??