В последния ден на април
В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада.
След миг или два ще остана пред тебе
разплакана, гола и сляпа
за грешките твои. И в лъч непотребен
сломена ще търся пощада.
След миг или два ще ме видиш такава,
каквато не бях и до вчера.
Открих те у себе си. Днес ми остана
и себе си в теб да намеря.
© Яна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
