В просъница
Като чепчица грозде в октомври,
носиш сладост с неземност наситена.
Капе мед от небесните клони
и икони се кръстят молитвено.
Моя малка, любов с дъх на вечност,
вдън полЕта политам безтебен.
Ветровете ме носят унесено,
но съм сбъднат от слънчево греене.
Само ти си крилото на пОлета -
пеперуда на крехкото щастие.
Врачки с черни забрадки пак колят
бяло агне в пенливо причастие...
Ще се слеем от дълга просъница
на преплетени тайнствено длани.
Любовта ни сама си е кръстница -
за последна венчавка събра ни.
© Младен Мисана All rights reserved. ✍️ No AI Used
