Похлупих непонятните си чувства
и се запътих към безсмислени стремежи,
наивник, мислех си, че творя изкуство,
а се обричах на забвение.
Стените, твърди, непокорни, прозаични,
минавах трудно, сякаш с неохота,
роман летарген, недомислен аз прелитвах
и се изгубвах във измамна сивота.
Минавах брегове, обхождах друми,
прохождах с всяко малко пеленаче,
със мъдреци общувах, търсих думи
и бях недоизмислен, мрачен, неудачен. ...