В пътя до края
Познавал съм те в спомени далечни,
когато още били сме деца.
Но ето: по законите човечни
събрахме нявга нашите сърца.
Аз сам те търсех в нощната тъмница.
Нали си огън, въздух и вода?
Била си моя муза и светица,
и на небето ярката звезда.
Един за друг били сме си родени
и срещнахме се в пътя си комай.
И дните ни от Господа дарени
за нас превърнаха се в месец май.
И над реки по мостове ще минем,
и над море със мисъл ще летим.
А пътя си до края ще изминем,
когато тук за всичко си платим.
© Никола Апостолов All rights reserved.
