Nov 20, 2016, 5:01 PM

В пътя до края 

  Poetry » Other
392 0 3

Познавал съм те в спомени далечни,

когато още били сме деца.

Но ето: по законите човечни

събрахме нявга нашите сърца.

 

Аз сам те търсех в нощната тъмница.

Нали си огън, въздух и вода?

Била си моя муза и светица,

и на небето ярката звезда.

 

Един за друг били сме си родени

и срещнахме се в пътя си комай.

И дните ни от Господа дарени

за нас превърнаха се в месец май.

 

И над реки по мостове ще минем,

и над море със мисъл ще летим.

А пътя си до края ще изминем,

когато тук за всичко си платим.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??