Ти си човекът, който ме докосна със своето сърце,
взе ми ума и душата ми превзе.
Научи ме да обичам, да се боря и простя,
показа ми, че съществува любов
и дори че няма вечно самота.
Със теб открих щастието и разбрах,
че никой друг не ще обичам пак.
Обичам те, дори и понякога да го отричам,
искам те и те привличам,
никога няма сам да те оставя,
ще сме двама и не само в рая!
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
