В разкошна мизерия
656
0
1
В разкошна мизерия тънем си тихо.
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани
точно са равни на сто епиграми.
С първа глава от два-три романа
в БИЛА ще купим двайсет салама.
За някоя ода ей тъй ще получим
дрешка от МОЛА с марката ГУЧИ.
Щом сме на път пък, вместо винетки,
на КАТ ще предложим пет-шест сонетки.
Не се оплаквайте, мили поети,
„на килограм и метър” вече творете.
Пишете, бързайте и богатейте!
В разкошна мизерия светло живейте.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
