В разкошна мизерия тънем си тихо.
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани
точно са равни на сто епиграми.
С първа глава от два-три романа
в БИЛА ще купим двайсет салама.
За някоя ода ей тъй ще получим
дрешка от МОЛА с марката ГУЧИ.
Щом сме на път пък, вместо винетки,
на КАТ ще предложим пет-шест сонетки. ...