В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!?
Колко от тях изпълни и колко много затри!?
Нови хора, стари рани, белези и спомени…
малко думи, много смисъл в листи отронени
време никакво, за никого и никога не спира
за секунди нещо ражда се и за толкова умира
Разбирам смисъла, че вечно сме догонващи...
от тази мисъл нямам мира и нещо в мен крещи!
Затварям стари страници на книги недописани
и всеки лист описан със случки от живота ми,
а хората в него променят се с годините...
изчезна всичко някак си, като дим в комините
Къщи празни духом и пълни с празни хора
огън топли телата, а духът изпитва умора
Задъхан от гонитбата на своето ежедневие
всеки тича забързан към следващо премеждие
и така животът си тече и бавно се изчерпва
държиш всичко в ръце, готов на саможертва
докато пламъкът в теб гасне заедно с времето
рисуваш своя портрет, натоварен с бремето
да бъдеш просто човек, не пожален в битки
понесъл с лекота… няколкостотин критики
и всеки дава съвети и всеки само поучава
но става дума за теб, не потъвай в забрава!