Sep 29, 2025, 4:49 AM  

Въпроси без отговор

  Poetry
179 3 1

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР

 

... живея напоследък адски сам – дори не знам какво със мен се случи? –
дали пред мен Вълшебникът Сезам зловещите си порти не заключи,
дали и от небето Господ Бог във мен с надежда спря да се заглежда
и се провирам цял ден като смок в прогнилата си кукувича прежда,
дали роякът шеметни Жени – безжалостно! – и мене ме разлюби,

 

и гасна тихо в сетните си дни – светулчо! – в изкорубени коруби,
дали защото не една Любов зачеркнах с чер молив във календара,
сега се питам – дървен философ – и мозъкът ми си дере хастара! –
дали защото сам си пожелах животът с мен да е красив и кратък,
раздадох се на стих, сълза и смях – и дреме ми какво ще е оттатък.

 

28 септемврий 2025 г. 
гр. Варна, 12, 55 ч.

 

 















 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...