Jan 29, 2025, 5:40 AM

В ръцете на уважението

  Poetry » Love, Other
536 0 0

Уважението няма граница,

ни цвят, ни титла, ни единица.

То свързва хора от различни места,

в ръцете им грее еднаква мечта.

 

Не пита кой какво работи,

дали рисува или строи порти.

Всеки труд е достоен и свят,

във всяка душа има свой благодат.

 

Нации, езици – всичко е миг,

респектът над всичко стои като вик.

Човекът е ценен не заради име,

а заради доброто, що в сърцето му дими.

 

Да почиташ другия е сила велика,

в света ни разделен – надежда толика.

Уважението лекува всеки разрив,

защото пред него всички сме равни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...