Jan 29, 2025, 5:40 AM

В ръцете на уважението

  Poetry » Love, Other
530 0 0

Уважението няма граница,

ни цвят, ни титла, ни единица.

То свързва хора от различни места,

в ръцете им грее еднаква мечта.

 

Не пита кой какво работи,

дали рисува или строи порти.

Всеки труд е достоен и свят,

във всяка душа има свой благодат.

 

Нации, езици – всичко е миг,

респектът над всичко стои като вик.

Човекът е ценен не заради име,

а заради доброто, що в сърцето му дими.

 

Да почиташ другия е сила велика,

в света ни разделен – надежда толика.

Уважението лекува всеки разрив,

защото пред него всички сме равни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...