Jan 29, 2025, 5:40 AM

В ръцете на уважението

  Poetry » Love, Other
534 0 0

Уважението няма граница,

ни цвят, ни титла, ни единица.

То свързва хора от различни места,

в ръцете им грее еднаква мечта.

 

Не пита кой какво работи,

дали рисува или строи порти.

Всеки труд е достоен и свят,

във всяка душа има свой благодат.

 

Нации, езици – всичко е миг,

респектът над всичко стои като вик.

Човекът е ценен не заради име,

а заради доброто, що в сърцето му дими.

 

Да почиташ другия е сила велика,

в света ни разделен – надежда толика.

Уважението лекува всеки разрив,

защото пред него всички сме равни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...