Jan 29, 2025, 5:40 AM

В ръцете на уважението

  Poetry » Love, Other
528 0 0

Уважението няма граница,

ни цвят, ни титла, ни единица.

То свързва хора от различни места,

в ръцете им грее еднаква мечта.

 

Не пита кой какво работи,

дали рисува или строи порти.

Всеки труд е достоен и свят,

във всяка душа има свой благодат.

 

Нации, езици – всичко е миг,

респектът над всичко стои като вик.

Човекът е ценен не заради име,

а заради доброто, що в сърцето му дими.

 

Да почиташ другия е сила велика,

в света ни разделен – надежда толика.

Уважението лекува всеки разрив,

защото пред него всички сме равни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...