29.01.2025 г., 5:40

В ръцете на уважението

525 0 0

Уважението няма граница,

ни цвят, ни титла, ни единица.

То свързва хора от различни места,

в ръцете им грее еднаква мечта.

 

Не пита кой какво работи,

дали рисува или строи порти.

Всеки труд е достоен и свят,

във всяка душа има свой благодат.

 

Нации, езици – всичко е миг,

респектът над всичко стои като вик.

Човекът е ценен не заради име,

а заради доброто, що в сърцето му дими.

 

Да почиташ другия е сила велика,

в света ни разделен – надежда толика.

Уважението лекува всеки разрив,

защото пред него всички сме равни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...