В сайта
В сайта разбрах, че не съм сама,
която да страда от самота.
Има и други, различни жени,
които описват свойте съдби.
Коя без приятел, коя без роднина,
коя пък се скита немила в чужбина.
И мъжете страдат от самота,
но не пишат много за свойта тъга.
Какви сме, кои сме? Не всички се знаем.
Едничко обаче ще си признаем -
трябва да бъдем малко щастливи,
че макар и самотни, сме все още живи.
Все още пишем, все още четем
и в "Откровения" се давим всеки ден.
Нали сме си верни, самотни другари,
отдалеч се подкрепяме със коментари.
Понякога искаме за миг да се зърнем,
да се целунем, да се прегърнем.
Слушайте, братя и сестри по перо,
и запомнете от мене едно:
докато има за нас „Откровения",
ще разговаряме чрез стихотворения.
Няма да сме самотни и изоставени,
няма да бъдем от Бога забравени.
Ще бъде споделена нашта самота,
все едно, че разговаряме на живо така.
Ще пием, ще пушим, ще псуваме бясно,
ще страдаме заедно и ще любим страстно.
Макар полусляпa, пак пиша в нощта,
знам, че ме четете и не съм сама.
Знайте, че и вие не сте в света сами
и имате някъде сродни души,
които също като нас във света
не спират да търсят и те любовта.
Ех, приятели, дайте да запалим,
самотата наша да забравим,
да пием от коктейла със сълзи
и да мечтаем да не сме сами.
© Нели All rights reserved.
