Senni (Силвия)
162 1968
Aug 24, 2008, 9:03 AM

В сегашно време 

  Poetry » Love
1677 0 11

В СЕГАШНО ВРЕМЕ

Така започна всичко... дяволски доволно,

в услуга бях на сенки изтънели,

предавах себе си подмолно,

покривах се със дрипи... не с дантели.

 

Изстискваха ме полети продажни,

светът в очите ми умираше разтърсен,

и полудиво... животински бясно,

духът ми бе разкъсан и навъсен.

 

За тоз живот... не искам да говоря,

за правотата в избора направен,

със себе си... без теб да споря

и за морала със лъжи подправен.

 

Сега е друго... Времето отмина,

промяната настъпи примирено

и облада ме цяла... не на части,

доброто във душата е стаено.

 

И днес съм цяла... от усмивки изтъкана,

и светлината във зениците ми светещи,

за мен и него... е покана,

във ангелски одежди сме облечени.

 

И в бъдещето вече съм "пораснала",

последната сълза... угаснала,

в ресниците ми нежно си играе,

смехът вещае, изкушава и гадае.

 

Сега съм истинска... в зеленина живея,

сега съм повей... топъл и копнян,

сега съм порив жив... недосегаем,

сега съм само цвят и плам, и блян.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??