В сегашно време
В СЕГАШНО ВРЕМЕ
Така започна всичко... дяволски доволно,
в услуга бях на сенки изтънели,
предавах себе си подмолно,
покривах се със дрипи... не с дантели.
Изстискваха ме полети продажни,
светът в очите ми умираше разтърсен,
и полудиво... животински бясно,
духът ми бе разкъсан и навъсен.
За тоз живот... не искам да говоря,
за правотата в избора направен,
със себе си... без теб да споря
и за морала със лъжи подправен.
Сега е друго... Времето отмина,
промяната настъпи примирено
и облада ме цяла... не на части,
доброто във душата е стаено.
И днес съм цяла... от усмивки изтъкана,
и светлината във зениците ми светещи,
за мен и него... е покана,
във ангелски одежди сме облечени.
И в бъдещето вече съм "пораснала",
последната сълза... угаснала,
в ресниците ми нежно си играе,
смехът вещае, изкушава и гадае.
Сега съм истинска... в зеленина живея,
сега съм повей... топъл и копнян,
сега съм порив жив... недосегаем,
сега съм само цвят и плам, и блян.
© Силвия All rights reserved.
