В сезона на мама
В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ.
Животът в чертите ù вгледан, е вечен,
(досущ като в дългите притчи на Кришна).
Играя все още на жмичка привечер
на нейните мисли из стаите скришни.
Току ме намира гласът ù. Презрял е
и тегне от сладост. Полепва. Но често
с пресветло и леко, невидимо рало
посоките мои безпътни разресва.
И сякаш се сраствам с тъгата голяма
на птиците, дето отлитат наесен:
познали трохи от ръката на мама
в сърцето ми люшват последната песен.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
