В стих, в цвете – в жило на пчела
И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и
да, сякаш малко е това,
любови, скърби и победи,
той ще изплаква, но в слова.
От люлка мразех хленч и тази
безпомощност корях безспир.
Надежда – име – да ме пази,
кум бил ми звездият Всемир.
А мама, като всяка майка,
видяла – чедото расте,
ни да се смее, нито вайка -
вулкан била съм – не дете.
От малка съм си все опасна,
ни чакане, ни стон, ни страх,
поредна рана щом зарасне,
все след мечтите си летях.
И бе ми граница небето,
така съм си и досега.
Гостоприемно ли не бе то –
изкърпвах го сама – с дъга.
Душата – парцалива книга,
от нея само Бог е чел.
Корица шарена не стига,
животът не е самоцел.
И да съм луда ми отива,
нормална и не съм била.
Умра ли – пак ще съм щастлива...
В стих, в цвете – в жило на пчела.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
The work is a contestant:
