В съня, над пропастта
... Денят е сън.
Сънят е ден.
Кошмарът –
винаги със мен.
Отчаян вик!
Отчупена скала
над теб
чудовищно
виси...
Безкраен
миг.
Напразно търсиш
с пламнали очи
Всевишния –
де те спаси
от гибел в пропастта.
Излишна е
надеждата дори
за бърза смърт!
Тук милост няма.
Ужасèн,
ти виждаш само
как в нощта,
зловещо черна,
с гняв
скалите
се откъртват.
Изведнъж...
животът ти по чудо
е спасен.
Но радостта –
във теб,
около теб, под теб –
навсякъде
е мъртва.
Като змия боа,
в гърдите
впита,
мъката тежи.
От болка
ще се пръснеш!
Долу
хиляди се гърчат...
Майчица България
в конвулсии лежи.
Иван Бързаков, март 2010
© Иван Бързаков All rights reserved.
