В съня си тревожен...
В СЪНЯ СИ ТРЕВОЖЕН
В съня си тревожен пак тебе сънувам
с цъфтящи градини, поля и гори.
На сребърни чанове песни дочувам,
росата целувам във ранни зори.
Над тебе звездите светлеят огромни,
безкрайни легенди Балканът реди.
Във теб са родени стрелите отровни,
дълбоко забити във наш'те гърди!
На Тракия болката свята живее,
на Тракия болката свята гори!
Душата за родно огнище копнее,
за ведри и светли тракийски зари!
А може би всичко това е измама?
А може би всичко това са мечти?
Тракийската наша родина я няма,
какво ли тогава в сърцата блести?
Тук всеки си има заветния спомен
за свидна родина и страшен погром!
Тук всеки си има копнежа огромен
отново да види свещения дом!
Да види Марица, полята безкрайни
и ведрото Бяло, гальовно море!
Да види житата, цветята омайни
и там, под звездите, с любов да умре!
© Радко Стоянов All rights reserved.
