В СЪНЯ ТИ ИДВАМ ПАК...
Белоснежка & eddie (Ивайло Яков)
Тихо, тихо в съня ми ела, мълчешком,
до леглото ми плахо ти приседни...
докосни ме със пръсти, сподавяйки стон,
погледни ме с обичащи, топли очи.
Пристъпвам тихо в твойте мисли,
навлизам бавно, крадешком.
И в съня ти идвам независимо,
че друг намерил е подслон.
Поръси над косите ми звезден прашец,
влей във устните сок на наслада,
пелерина уший ми със лунен конец,
втъквайки нишки на нощна прохлада.
Непосмяла радост пак ти нося,
не се терзай пред Утринта,
не й задавай куп въпроси,
не викай гузна мъдростта й...
Когато на изток изгреят лъчите,
ти постой, не, не тръгвай в сумрака,
тиха болка изгаря във трепет гърдите -
своя сън несънуван сърцето щом чака...
Ето, Утрото без свян ме пъди -
събуждаш се... и пак съм вън.
Не се измъчвай, че денят отсъди
да остана в мислите ти, като в сън...
2006г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
