В сърцето цветето съзрява
Не съм на двадесет години,
години много ни делят!
По стръмнини, по долини
аз търсех райските градини,
но срещнах теб по моят път!
Звезди да свалям не умея,
но влюбен бил съм неведнъж
и свикнах тайно да копнея,
очаквайки да срещна Нея,
тъй както всеки влюбен мъж!
Ний дълго сме сами вървели,
но срещнахме се в летен ден,
с години вече помъдрели,
съдбата си в ръце поели –
от твоя чар съм запленен.
Косите ти са кестеняви,
лицето румено на цвят,
погледнах те в очи кафяви,
кой би могъл да ги забрави...
Ела, ела във моя свят!
Сгреша ли, Бог да ми прощава...
и днес по дух съм вечно млад...
Душата ми не остарява,
в сърцето Цветето съзрява
и дава чудно хубав цвят.
Ще дойдеш ли, богиньо млада?
Очаквам те и ден и нощ!
Ненужно е сърце да страда,
бъди от Бог за мен награда
и Бог ще ни дари със мощ!
19 декември 2009,
13,20 часа
("Повеите на любовта" – първа книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
