В сърцето ми...Тя!

  В сърцето ми...Тя!

В сърцето ми..тя,

изваяна от пръст,

като юнска дъга,

изгряла след дъжд,

бавно, но приятно  прониква.

А...аз,

омаян от нейните очи,

като снежно бял пегас,

който не може да мълчи

името й красиво извиквам.

Следобед...може

двамата да се срещнем.

Моля те, Боже!

Позволи ни да се погледнем.

Стрелките на времето обичта спира.

Да говорим... започнахме,

а нейният глас като медна струна.

В два нови свята се издигнахме,

а нейните думи - диамантена мина.

Всяко сърце кръвта си намира.

Изгубен... във приказки сладки,

аз слушах, та слушах - накрая омаян.

Това да не са любовни нападки?

В душата ми изумруд е спотаян.

Всеки ангел доброто събира.

Да те погледна с чисто лице,

ръката си на твоето рамо да сложа.

Гласът ти гали душата ми с перце.

Сърцето свое на теб да предложа.

С две думи казано: "Обичам те!"