В съюз покварен с любовта
Вкусът ти вече избледнява,
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини,
рисуващи далечни времена,
и образи размазано красиви
щастливо обикалящи света
следата вече е затрита,
заключена под тежък катинар,
а ти дори не се опита
да смъкнеш тежкия товар.
На произвола на съдбата повери
крехки чувства и надежди детски
днес дори обратно да вървим,
не ще ги срещнем вече!
Запази ми
Мъничко зрънце илюзия,
сътворена
да помилва младостта,
и наивно тичащи фантазии
в съюз покварен с любовта!
Но залезът догаря в тишината
приспива споменът горчив
ще се пробуди пак в зората
прекрасен, неизбежен и фалшив!
© Весела Маркова All rights reserved.
