Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива.
Как плаче самотата.
И боговете се прегръщат.
И избледнява летен повей
под сплетената мрежа
на звездите.
В такава нощ
и паяците спят.
В такава нощ,
Любов,
ще дойдеш.
А хората
дали ще чуят
как шепнат
тревите под
твоите нозе.
В такава нощ
и боговете се прегръщат.
© Мая Тинчева All rights reserved.