В толкова мъже се вричах,
търсех жадно любовта,
мислех си, че ги обичам,
но оказа се лъжа.
Силни трепети и сълзи
те извикваха във мен,
но накрая пак през сълзи
ги изпращах ден след ден.
Все по нещо не достигна
да усетя радостта.
Смеех се със тях, но просто
не изпитвах любовта.
Ето, че те срещнах, мило,
буря предизвика в мен
и жадно, пламенно и страстно
в теб се вричам нощ и ден.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Много се радвам, че така ме подкрепяте. А за любовта- вече знам, че търсенето си е заслужавало! Ани, права си, че за да срещнем истинската любов, трябва да минем и през лъжливите! Поздрави!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
