В толкова мъже се вричах,
търсех жадно любовта,
мислех си, че ги обичам,
но оказа се лъжа.
Силни трепети и сълзи
те извикваха във мен,
но накрая пак през сълзи
ги изпращах ден след ден.
Все по нещо не достигна
да усетя радостта.
Смеех се със тях, но просто
не изпитвах любовта.
Ето, че те срещнах, мило,
буря предизвика в мен
и жадно, пламенно и страстно
в теб се вричам нощ и ден.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Много се радвам, че така ме подкрепяте. А за любовта- вече знам, че търсенето си е заслужавало! Ани, права си, че за да срещнем истинската любов, трябва да минем и през лъжливите! Поздрави!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
