Със мислите - неукротимите,
със красотата и на римите
ще те преследвам аз от "А" до "Я"
да те рисувам в пролетна боя.
Да те рисувам в белия си лист.
Да те въздигам в синята си вис
и с думи да опиша всичко в теб.
Да те завия със воален креп.
През него да прозира твоят лик.
Ще нарисувам всеки хубав миг.
И грейнала във слънчеви лъчи,
да ти целувам сините очи.
Целувките да раждат и звезди,
и те да падат в твоите гърди.
Макар пазач и слънцето да е,
във теб ще грейне звездното небе!
© Никола Апостолов All rights reserved.