Звънтеше бялата камбанария.
Навярно биеше за упокой.
Отекна ехо в старата кория,
но кой да чуе днеска, няма кой.
Проскърца порта, после и прозорец
и слезе бяла, снежна тишина.
Затрупа път и къщите без хора
и влезе в църквата като жена.
Не пална свещ, дори не се помоли.
Как галеше иконите с ръка!
От мъка ли се свлече ничком долу,
защото спря на времето мига. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up