Anita765 (Ани Монева)
296 11763
12.12.2018 г., 10:27 ч.  

В тишината шепа прах 

  Поезия » Друга
984 11 11

Звънтеше бялата камбанария.

Навярно биеше за упокой.

Отекна ехо в старата кория,

но кой да чуе днеска, няма кой.

 

Проскърца порта, после и прозорец

и слезе бяла, снежна тишина.

Затрупа път и къщите без хора

и влезе в църквата като жена.

 

Не пална свещ, дори не се помоли.

Как галеше иконите с ръка!

От мъка ли се свлече ничком долу,

защото спря на времето мига.

 

Би вятърът камбаната последно.

Тя после се научи да мълчи,

а той си тръгна болен и приведен,

с най-тъжните, от тъжните очи.

 

Доразпиля си къщите селцето,

ни птица, ни човек се в него спря.

Остана само църквата да свети

и в тишината – малка шепа прах.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Натъжих се много!Пареща до болка истина!Браво!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Стотици са вече селата в нашата държава, където камбаните на църквите замлъкнаха или бяха откраднати и продадени за скрап...
    Напаст божия или чумата на демографския срив и икономическата безизходица оставиха в пустинята на разрухата толкова селища в България!
    Стихотворението е нагледен пример за болката в душата ти,Ани!
    Темата е тъжна, но вярна...
  • Горчиво... Съпреживях...
  • Тъжна действителност и с това съвършено описание на пустото село ни правиш съпричастни,Ани!Дори чух камбаната,която "биеше за упокой"...
  • След прочита остава... безмълвие.
  • С Кери. Натъжих се...
  • Съвършенство в няколко строфи! Пренесе ме там с вятъра, но още чувам проскърцването на незаключената порта...
  • Много е хубаво, Ани, поздрави.
  • Ани, хваща за гърлото този стих... Обезлюдяват селата и това е много тъжно...Дано да се завърнат хората и птиците!
  • Без думи!
Предложения
: ??:??