В това стихотворение няма смисъл...
Аз съм птицата, която лети високо
без теб.
Познах сълзи на истинско щастие.
В минало време…
Познах радостта
и това, че който с нея дарява,
същият ще ти я отнеме.
Рея се в небето.
С любов различна от всички останали
и със съмнения , като на другите. Еднакви.
Дали съм ексцентрична?
Дали съм сложна?
Та любовта е във въздуха!
Затваряш вратата, за това сме нещастни.
Ромео и Жулиета…
Това ли е Любовта?
Или любовта е да живея
с обещание да те запазя в сърцето си?
С обещание да ме спасиш от въжето?
Мога да застана на здрава почва,
но избрах да полетя.
Можеш ли да обичаш или това е начин
да покажеш просто любов към любовта ?
В това стихотворение няма смисъл…
Както и в една среща
ако не те е грижа.
Аз искам да мечтая
и към малки щастливи мигове да се движа.
Виждам те!
В гърлото ми се образува буца
Какво чувствам?
На мъка или на радост е вкуса?
Куци сме хората. Куци и болни.
За това са и тези мисли в главата ми.
Далечни са те на сърцето. Лъжовни.
Не искам мисли, които убиват мечти.
Не искам да вярвам в клевети!
Аз съм птицата, която в небето
високо лети
Ще полетиш ли с мен?
Ти…
© Ирен All rights reserved.
