В това ти е силата!
Да изменям не исках, но така се получи...
Смел бях от виното. Мамеха ме ресници.
Беше мирис на лято. Беше мирис на случване,
а в градината бе Красота и пеещи птици.
Извини, но и аз се събудих в приказна вечер.
Нещо в гърдите така искаше топлина.
Радостен миг се превърна във вечност.
Пиех любов. Пиех с жадни уста.
Пиех с устни, а ръцете прегръщаха.
Как само я милвах. Колко много притисках.
С цвят благославяха вишните, всъщност,
и хубаво беше, и се искахме.
То, проклетото тяло, постъпи така...
Как в кръвта ни кипеше самодивското вино!
Беше страст. Беше глад. Беше пълна душа.
Зная, че ще простиш и в това ти е силата!
© Красимир Дяков All rights reserved.
