Хиляда са празните стаи на замъка,
студени лежат коридорите,
сълзлив е от влага, премръзнал е камъкът,
и шепне старинни истории.
Светилникът пърха смутено в ръцете ми,
облизва картини, гоблени.
Витражите тръпнат, навярно усетили,
как мрачно и тъжно е в мене.
Стърчат само праведно по канделабрите
непалени, всички свещици.
Години не плакаха, силни и храбри те,
с восъчни бели сълзици. ...