В трюма на душата
Ако си в плен на мен и любовта -
отворил си вратите на сърцето.
И там, като в отплаващ кораб,
ме запази до следващото лято.
В трюма на душата остави си
потаен кът от спомени - багаж.
Когато ти е тежко, припомни си
разходките по южния ни плаж...
На пясъка, където се прегръщахме,
а в зарево приспивахме луната -
зад хълма уморена да се скрие,
лъчите щом обвият ни със злато.
Горещите прегръдки запази си,
щом стане ти студено във гърдите -
за да те топлят вместо мене
без обичта, щом ехо има в дните ти.
И в моето сърце все тъй оставя
пространство, незаличимо до сега.
Когато се завърнеш пак при мене,
ще те посрещна с утринна роса.
© Петя Кръстева All rights reserved.
