Събрала цялата
тъмнина на нощта,
се скривам в сенките
на отдавна заспалия град.
Взимам цигара,
но огънят отдавна е изгаснал.
Скитам се по улиците,
търсейки искра,
но дори и в големия град
я има празнината.
И я търся искрата
с незапалена цигара.
Но как бих могла да я открия
сред всичкия този студ и тъмнина
на отдавна заспалия град.
© Katherine All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
