Елишка (Елица Стоянова) Елишка (Елица Стоянова)
23 364
Nov 26, 2007, 10:37 AM

В тъмния ъгъл на душата ми

  Poetry » Other
1.2K 0 31

На дъното съм! Сляпа, без очи -
в тъмния ъгъл на душата ми,
в мазе от спомени, но без стени,
странно неподвижни са краката ми.

 


 

Присмиват ми се плачещи окови
с ръждясала ключалка от годините,
загубен ключ от минали любови,
забравили на чувствата причините.

 


 

Пазач на вчерашно "обичам те"
е болката от утрешното нямане,
изморен от вечното си тичане
и изранен от честото си падане.

 


 

Намери ме, непосилно е да стана,
ще се обеся на тъмното чакане,
с дъха на дните ми остана
на стрелките доживотното тракане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0