В тъмния ъгъл на душата ми
На дъното съм! Сляпа, без очи -
в тъмния ъгъл на душата ми,
в мазе от спомени, но без стени,
странно неподвижни са краката ми.
Присмиват ми се плачещи окови
с ръждясала ключалка от годините,
загубен ключ от минали любови,
забравили на чувствата причините.
Пазач на вчерашно "обичам те"
е болката от утрешното нямане,
изморен от вечното си тичане
и изранен от честото си падане.
Намери ме, непосилно е да стана,
ще се обеся на тъмното чакане,
с дъха на дните ми остана
на стрелките доживотното тракане.
© Елица Стоянова All rights reserved.
