В тъмното
Презряха ли мечтите за красиво?
Изсъхна ли копнежът за хармония?
Търкаляме се бавно в осветените си улици,
притиснали под мишница душите си.
Не искаме да видим, че във тъмното
умират с болка смачканите птици
и гаснат тихо цветните зеници...
От глутницата осветени хора
бягат даже вълците.
Там, в тъмното, смъртта пристъпва неусетно
и стъпква залезно живота...
А ние пак се крием в светлото.
Към извървения си път поглеждаме с насмешка,
от високо
и го загърбваме глупешки.
А ако се наложи да сменим посоката?
А ако трябва да се върнем в тъмното
и да поемем отначало?
..........
Света хазартно пак завъртаме...
Залагаме на сляпо...
© Инна All rights reserved.
