Nov 30, 2010, 10:53 PM

В тъмното 

  Poetry
690 0 0
Не мога да я видя в тъмното,
но я чувам по-жадна от всякога
да изрича думите сиротни –
да се врича в просяци самотни.
Работи –
без да осъзнава
какво скъпоценно сърце
обработва за себе си.
Събува едната си обувка,
за да сготви бързо
на Любимите си хора.
Става рано, страшно рано. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Неделчев All rights reserved.

Random works
: ??:??