Nov 30, 2010, 10:53 PM

В тъмното 

  Poetry
567 0 0

Не мога да я видя в тъмното,

но я чувам по-жадна от всякога

да изрича думите сиротни –

да се врича в просяци самотни.

 

Работи –

без да осъзнава

какво скъпоценно сърце

обработва за себе си.

 

Събува едната си обувка,

за да сготви бързо

на Любимите си хора.

 

Става рано, страшно рано.

В частта на деня, когато

петелът буден не е промълвил

все още последното и

продължително... "гу".

 

30.11.2010г.

 

© Кристиан Неделчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??