Препусках през годините и разпилявах
на дните си най-ценното живота.
И някак си не осъзнавах
че безвъзвратно е веднъж се дава.
Отсея ли най-стойностното
шепа ми остава
какви възможности съм пропиляла
и не очи или сърце са били нужни
да видя
да усетя
да ги разпозная
а мъдрост и съзнание.
Сега стоя и просто размишлявам
за пътищата не поети
за решения не взети
за мисли не приети
за смелостта да бъда.
© Нел All rights reserved.
Мисля че е достатъчно да опознаем и приемем себе си не е нужно да бъдем съвършенни.Да оставим това на боговете
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
