Препусках през годините и разпилявах
на дните си най-ценното живота.
И някак си не осъзнавах
че безвъзвратно е веднъж се дава.
Отсея ли най-стойностното
шепа ми остава
какви възможности съм пропиляла
и не очи или сърце са били нужни
да видя
да усетя
да ги разпозная
а мъдрост и съзнание.
Сега стоя и просто размишлявам
за пътищата не поети
за решения не взети
за мисли не приети
за смелостта да бъда.
© Нел All rights reserved.
Мисля че е достатъчно да опознаем и приемем себе си не е нужно да бъдем съвършенни.Да оставим това на боговете
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
