22.05.2014 г., 17:15

В търсене...

844 0 6

Препусках през годините и разпилявах

на дните си най-ценното живота.

И някак си не осъзнавах

че безвъзвратно е веднъж се дава.

 

Отсея ли най-стойностното

шепа ми остава

какви възможности съм пропиляла

и не очи или сърце са били нужни

да видя

да усетя

да ги разпозная

а мъдрост и съзнание.

 

Сега стоя и просто размишлявам

за пътищата не поети

за решения не взети

за мисли не приети

за смелостта да бъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...