Jul 24, 2005, 1:23 AM

В търсене на Любовта

  Poetry
1.3K 0 2
Тръгвам аз по твойта диря,
без да знам къде да спра.
Скитайки сред сенки сиви
в търсене на любовта.
Сенки със лица красиви,
други-с пламнали тела...
Продължавам да те диря,
теб и само теб в нощта.
Търся те да те открия,
във покоя да се приютя..
И да вярвам аз не спирам:
"в сенките се крие тя..."
Утрото с копнеж очаквам
част от тях да заличи,
със надеждата тогава
твоя образ да се отличи.
Утрото-единствена надежда,
слънцето-със ярките лъчи...
моля те-към нея щом погледна
да те открия в нейните очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е много хубав стих
  • симпатяга!
    Много ми хареса творението ти
    Привет!
    п.п.случайно съм тук, не се чувствай длъжен да ми отговаряш

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...