Всеки пише за любов,
надеждата в един живот;
всеки силно се надява
да усети огън нов.
Всеки болка е усетил,
пролял е една сълза
и все пак трепетно търси -
надява се на любовта.
Всеки знае що е да обича,
но трудно отговаря на това;
всеки търси нещо лично
и разминаваме се все така.
Ето, надявах се и аз сега,
мислех, че това е любовта;
изгорях с мисълта, че обичам,
а оказа се поредната лъжа.
© Александра Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
