Всеки пише за любов,
надеждата в един живот;
всеки силно се надява
да усети огън нов.
Всеки болка е усетил,
пролял е една сълза
и все пак трепетно търси -
надява се на любовта.
Всеки знае що е да обича,
но трудно отговаря на това;
всеки търси нещо лично
и разминаваме се все така.
Ето, надявах се и аз сега,
мислех, че това е любовта;
изгорях с мисълта, че обичам,
а оказа се поредната лъжа.
© Александра Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
