Oct 7, 2006, 8:45 PM

В януарска сряда

  Poetry
812 0 16
Родих се в януарска
сряда.
И за разлика
от другите родени,
не
плаках.
Етажно раждане
във сива сграда.
До русенската гара,
в сряда,
в делник...
Но хората се
радваха.
Поднасяха цветя
на майка ми,
под старите
неонови и
пожълтели,
болнични и
дневни
лампи...
В сряда.
А навън,
хората със зъзнещите си
тела
вървят,
забързани за
работа,
за гарата,
за някъде...
Така,
както и
сега.
Облечени,
или не чак толкова,
под русенската
зима,
в януари,
в сряда.
Стари хора,
по улиците на
града,
в тролеите.
Или седят
във тъжните
гаражи,
пият вино...
За да се
сгреят
и да
поговорят...
Дори
да се
посмеят...
Да!
Дори да се
подсмихнат
на живота си...
Хората.
Във сряда,
в делник...
Бедни сякаш,
но богати
в себе си!
Етажно
раждат се
децата
всеки месец
и всеки ден...
И някои плачат,
други не.
Етажните деца
с етажните си майки,
приемат нечии цветя...
Понасят се във времето
децата...
Напред,
напред,
към друга
сряда...
И не след дълго,
събуждайки се
виждат,
че са седнали,
че пият вино...
Предават си бутилката,
броят стотинки
за
цигари
и смеят се
под ден
гаражен,
във русенската,
януарска
сряда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честит Рожден Ден, Хенри!!!
    Желая ти преди всичко здраве и много щастие!!!
    Успявай във всяко едно начинание!!!
    Честит празник!!!
  • Честит празник !!!
    Здрав бъди Хенри и се усмихвай
    на живота за да се усмихне и той.

    Поздрав и усмивка.
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЯСЕНЕ!
    Желая ти много здраве, щастие, усмивки на радост, искрена обич и истински приятели! Празнувай!
  • Етажни хора сме, да... но се оказва, че това не е толкова лошо... Поздрави за силното стихотворение, Хенри!
  • прекрасен си! радвам се!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...