В януарска сряда
сряда.
И за разлика
от другите родени,
не
плаках.
Етажно раждане
във сива сграда.
До русенската гара,
в сряда,
в делник...
Но хората се
радваха.
Поднасяха цветя
на майка ми,
под старите
неонови и
пожълтели,
болнични и
дневни
лампи...
В сряда.
А навън,
хората със зъзнещите си
тела
вървят,
забързани за
работа,
за гарата,
за някъде...
Така,
както и
сега.
Облечени,
или не чак толкова,
под русенската
зима,
в януари,
в сряда.
Стари хора,
по улиците на
града,
в тролеите.
Или седят
във тъжните
гаражи,
пият вино...
За да се
сгреят
и да
поговорят...
Дори
да се
посмеят...
Да!
Дори да се
подсмихнат
на живота си...
Хората.
Във сряда,
в делник...
Бедни сякаш,
но богати
в себе си!
Етажно
раждат се
децата
всеки месец
и всеки ден...
И някои плачат,
други не.
Етажните деца
с етажните си майки,
приемат нечии цветя...
Понасят се във времето
децата...
Напред,
напред,
към друга
сряда...
И не след дълго,
събуждайки се
виждат,
че са седнали,
че пият вино...
Предават си бутилката,
броят стотинки
за
цигари
и смеят се
под ден
гаражен,
във русенската,
януарска
сряда...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.