May 19, 2010, 12:58 PM

В ъгъла на спомена

  Poetry
982 0 1

В ъгъла на спомена,

пречупен до невъзможност

от болните амбиции

на неистини и измислици,

се промъква

една усмивка,

подпечатила

красивите вечери

на моите преживявания.

Мога да полетя

отново, мога да полетя

в небеса от златнорозов цвят

и да преобърна

света си,

но не се решавам.

Преди време се обрекох

на един затвор сънуван

и отказах да повярвам,

че извън стените

има светлина.

Все още се заключвам сама.

В ъгъла на спомена

една усмивка

все още свети като слънце

и търси някаква искра

в душата ми,

за да лумнат отново пожари.

... страх ме е...

Не искам свобода,

не искам свят от кристални неща.

Студено е така.

Ала оная искра

се пали единствено

от спомена.

От сънищата във затвора.

Наяве има празнота.

И един човек,

умрял без кръст

и право на прераждане.

Все още не посмявам

да го оплача

за "сбогом".

Все още се надявам,

че отново

ще се съживи.

В ъгъла на спомена

една свита болка на кълбо

ми носи страхове.

Прегръщам ги.

И се моля

да не умъртвят и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Пламенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • отърси се от страховете си и погледни смело напред
    и на мен ми липсваш,горещи преградки.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....