Apr 2, 2021, 9:40 PM

В зеницата на детството

  Poetry
1.2K 0 5

С тъга се взирам в детските очи,

съсухрени искрици мъжделеят.

Опарено сърцето ми мълчи,

а думите все повече бледнеят.

 

Смехът в очите и невинността –

най-скъпите цветчета на децата,

бездушни манекени на страстта,

обраха листчетата, заедно с росата.

 

Смехът в очите и невинността –

най-крехките цветчета на децата,

безсрамни мародери на нощта,

пречупиха отрано стъбълцата.

 

Смехът в очите и невинността –

най-нежните цветчета на децата,

слана опари рано радостта,

посърна пламъче танцуващо в лицата.

 

С тъга се взирам в детските очи,

съсухрени искрици мъжделеят.

Опарено сърцето ми мълчи,

а думите все повече бледнеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Роси!
  • бездушни манекени на страстта,
    обраха листчетата, заедно с росата.
    Щом има корен, ще има и надежда! Хареса ми!
  • Благодаря за прочита и коментарите към стихотворението ми Георги и Лили Миднайт! Пожелавам ви творческо вдъхновение!
  • Тъжната реалност... Но хубавото е, че цветята на смеха и невинността могат отново да поникнат в сърцето- трябва само да бъдат поливани от време на време с малко вяра.💖
  • Хареса ми.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...