В зеницата на утрото
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз,
едва докосва скритата им същност.
През мисли плува тайнствено сюрприз,
отвежда ги в безкрайната окръжност.
В шепот нежен носи благодат
далечна от познатата овалност.
Избягала от рамката на този свят,
абсурдна с неочаквана реалност.
Най-тихия и най-прекрасен глас,
невидимо разделя тишината.
Той идва и разгръща я в атлас.
Съзирам приключения във Светлината!
© Мария All rights reserved.
